История на географските открития

Лектори: – доц. д-р Пламен Патарчанов, гл. ас. д-р Калоян Цветков

(избираема дисциплина)

Основната цел на курса “История на географските открития” е да даде на бакалаврите по география необходимото научно професионално познание за по-значимите достижения на географската наука. Темата за географските открития се разглежда в два плана: общ методологичен, и тук се съпоставя развитието на география с развитието на другите науки и обществото, и специфичен географски, при който се проследява развитието на географията като логична и често очаквана последователност от открития. Курсът залага на хронологичното начало и периодизира откритията в географията от древността до наши дни. Освен богатата географска култура студентите получават възможност да осмислят по професионален, по географски начин Великите географски открития и да осъзнаят тяхната роля за общественото развитие, включително и за теорията и практиката на географската наука. Главно място е отделено на средновековното откриване на непознати дотогава континенти, на нови земи, което става преломен момент между новото и старото време в обществото и между идващата от античността география и географията от съвременен тип. Началната и последвалите парадигми на развитие на географията подържат значението на откритията в географията.

Своето скромно, но достойно място имат знанията, свързани с географското опознаване и изобразяване на днешните български земи. Курсът изгражда мостове за сътрудничество с историята, философията, природознанието, политологията, икономиката.

География на промишлеността в България

Лектори: – доц. д-р Пламен Патарчанов, гл. ас. д-р Румен Недков / гл. ас. д-р Калоян Цветков 

(избираема дисциплина)

Промишлеността на България е основен, структуроопределящ отрасъл на националната икономика. С лекционния курс “География на промишлеността в България” се цели да се задълбочат знанията на студентите за генезиса, развитието, териториалната организация и регионалното управление на отрасъла, формиращ повече от ½ от брутния вътрешен продукт на страната. По този начин се прави опит да се откроят по-релефно научно-методичните основи на географския анализ на промишлеността и същевременно убедително да се докажат приложните страни и значение на географските изследвания и научни резултати.         

В структурен план учебното съдържание на курса е разпределено в три основни раздела. Първият разглежда въпросите за същността и структурата на промишленото производство, изясняват се различията, които съществуват между индустрия и промишленост в България, изучават се въпросите за факторното влияние върху териториалната организация на промишлеността, както и методите за географски анализ на промишлеността и измерването на регионалната ефективност на промишленото производство. Вторият раздел е посветен на генезиса и отраслово-териториалната структура на промишлеността в страната. В третия раздел подробно се анализира регионалната организация и регионалното управление на промишлеността в България. Специално внимание се отделя на изучаването на регионалното и регионално-отрасловото преструктуриране на промишлеността в страната в условията на прехода към пазарна организация и управление на националната икономика.

География на агробизнеса в България

Лектори: доц. д-р Пламен Патарчанов, гл. ас. д-р Румен Недков

(избираема дисциплина)

Основна цел на курса География на агробизнеса в България е да осигури необходимите знания на бъдещите бакалаври по география за водещата сфера на националното стопанство на България. Агробизнесът се разглежда като сложна многоотраслова система, която се организира върху територията на цялата страна. Организационната структура е съобразена с новите стандарти, необходими за членството в Европейския съюз.     

Програмата на дисциплината се явява част от разгърнатата в няколко дисциплини всеобхватна програма по социално-икономическа география на България (блок Б). С оглед на националните интереси специално внимание е обърнато на ориентацията и отношенията на българския агробизнес със страните на ЕС и със съседните държави.    Агробизнесът е стопански феномен, чието географско проучване, обяснение и развитие у нас има висока теоретична и приложна стойност. Преходът към пазарно стопанство, обществената ориентация към ЕС и стопанските ни реалности правят тази система (агробизнесът на България) твърде актуална за обучението и преподаването по география. Географските възгледи за агробизнеса са съобразени със съвременните представи и законодателство за стопанството - собственост, секторно-отраслова структура, административно-териториално устройство и др. фактори. Освен разбираемото внимание към земеделието и преработващата промишленост в курса специално внимание се отделя на пазарните проучвания, организация и реализация, а също и на организацията на осигурителните дейности.    

Протичащата в страната аграрна реформа е в сърцевината на стопанските и изобщо на обществените промени. Студентите в курса получават необходимите знания за различните форми (лична, семейна, кооперативна) на организация на производството, за съвременния инструментариум и норми на държавно участие. Подчертано е влиянието на агробизнеса за селищното и за регионалното развитие на страната.        Материалът е разпределен и подбран така, че положилите след занятията успешно изпита студенти да притежават необходимите за бакалавъра по география знания, да могат да продължат с магистрат по география или икономика, да се квалифицират като учители по география, да се посветят на бизнес или на друга обществено полезна дейност.

Етно-политически конфликти в ЕС

Лектори: доц. д-р Георги Бърдаров, гл. ас. д-р Калоян Цветков

(избираема дисциплина)

Проектът ЕС е в самото начало на своето развитие и все още е кратък периодът за оценка на позитивните и негативните страни за народите на континента. Историческата традиция в Европа се нуждае от интеграция на географското пространство, трансформация на държавните граници и ново мислене за утвърждаването й като фактор и глобален „играч” в световното геопространство. Възможно ли е това да се случи без преодоляването на наложилите се с векове отрицателни наративи, омраза и конфронтации в отношенията между европейските народи? Проектирането на злото върху образа на най-близките съседи дълго време е движеща сила в политиката на много европейски държави. Зад маската на национализма и националната идея се скриват много по-висши и корпоративни интереси, политически машинации, интриги и откровен цинизъм на управляващите кръгове.     

Днес Европа излиза от епохата на националната идея, но конфликтите, зародили се в нея, не са разрешени. Те повече от всичко друго заплашват бъдещето на съюза. Не може да има проспериращ ЕС, докато съществува нетърпимост между ирландци и англичани, баски и испанци, сърби и албанци, турци и кюрди или грузинци и осетинци.   

Целта на курса е да анализира генезиса, периодизацията, параметрите и съвременното състояние на най-ожесточените и продължителни етно-конфесионални конфликти в ЕС и по границите на съюза, да се представят позициите на засегнатите субекти и да се прогнозира бъдещето им развитие и отражение върху цялостната устойчивост на ЕС.